ЕК ще проверява как се става длъжник в България

Последна промяна на 23 февруари 2017 в 06:38 19061 7

Снимка БГНЕС, архив

Европейската комисия ще проверява процедурите, по които длъжник в България може да бъде осъден, без да разбере, че срещу него е имало производство. 50 души са подписали петиция, която е изпратена до Генерална дирекция "Правосъдие и потребители". С нея те настояват за проверка с искане за откриване на наказателна процедура срещу България заради неспазване на европейското законодателство и отправяне на въпроса до Съда на Европейския съюз.

Причината за искането са системни нарушения на съдилищата по т. нар. заповедно производство. Както OFFNews писа в поредица от статии, става въпрос за неприлагане на определен набор от документи към поканата за доброволно изпълнение, която се връчва на длъжниците, като по този начин се нарушават правата им. Практиката показва, че съдилищата в страната масово "забравят" да издадат разпореждане,  което на практика е формалният писмен съдебен акт, уважаващ искането на кредитора за издаване на заповед за изпълнение както и постановяването на издаване на изпълнителен лист.

В същото време през юли месец миналата година прокурор от спецзвеното "Антикорупция" при Софийската градска прокуратура (СГП) сигнализира Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) за поредица от нарушения на частни съдебни изпълнители в София. Обвинителят изпрати и сигнал до Висшия съдебен съвет (ВСС) за преценка дали не трябва да бъде направен анализ на практиката по заповедните производства в страната, с цел установяването на противоречива съдебна практика в Софийския районен съд (СРС).

В петицията до Еврокомисията се посочва, че създаденият модел на заповедно производство в България отнема правата на потребителите и ги лишава от права. В нея се посочва, че юридическите лица и банките имат възможност да предприемат незабавно принудително изпълнение единствено на базата на тяхно твърдение, което не е удостоверено безспорно. По този начин се нарушава регламент № 805/2004 на Европейския парламент от 21 април 2004 година. В него се посочва, че безспорно вземане е това, при което има липса на оспорване от страна на длъжника: 

Понятието "безспорни вземания" покрива всички положения, при които кредитор при установена липса на каквото и да е оспорване от страна на длъжника относно естеството и размера на паричното вземане е получил или съдебно решение срещу длъжника, или документ, подлежащ на изпълнение, който изисква изричното съгласие на длъжника, което се дава или от съдебна спогодба, или публичен документ".

В практиката на българския съд обаче длъжникът на практика е лишен от защита и респективно от възможността да оспори или признае задължението. Това става именно с неиздаване на въпросното разпореждане от съда. За да бъде изпълнено според закона, производството трябва да започне със Заявление за издаване на заповед за изпълнение, минава се през заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Като краен резултат се преминава през съдебна процедура, която изисква наличието на валиден формален съдебен акт, в случая - разпореждане. В него следва да се съдържат всички необходими реквизити за валидността на съдебен акт - дата, обстоятелства, мотиви и подпис на съдията.

Оказва се обаче, че не такава е практиката на българския съд. Подписалите петицията заявяват, че този документ, който на практика дава възможност на длъжника да защити правата си, като го оспори, "масово липсва в делата по заповедно производство". Липсата на този документ е в пряко противоречие с правото на ЕС и дори само това води до нищожност на всички последващи действия, се посочва в петицията. 

В документа се настоява за законодателни промени за ефективен контрол на съдебната власт върху съдебните изпълнители и за гарантиране правата на страните в производството. Настоява се и за обезщетения на пострадалите от тази практика със задна дата.

В същото време двама евродепутати - Светослав Малинов и Ангел Джамбазки, са изпратили въпрос за предприетите от Еврокомисията действия по сигнала. 

В началото на месеца друг сигнал - този на адвокат Светла Миланова, призовава Софийската адвокатска колегия да излезе със становище по тази практика на съдилищата и частните съдебни изпълнители. Тя също се позовава на регламент № 805/2004, в който се поставят изисквания за гарантиране информираността на длъжника за съдебните действия срещу него, така че той да може да организира защитата си. 

Според адвокат Миланова при заповедното производство съдът в България е наложил практика, при която длъжникът не получава надлежните актове. "Такъв акт е разпореждането, което на практика не се издава и така длъжникът няма право да обжалва съдебния акт. Той остава в неведение за производството срещу него и не получава необходимата информация, за да прецени дали да го признае или оспори", посочва адв. Миланова. Тя твърди, че съдът в България е установил практика, при която "инкорпорира" разпореждането в "съдебния титул Заповед за изпълнение", като това поведение на съда е подвеждащо и ликвидира изцяло възможността за защита на длъжника. 

Неиздаването на разпореждането като съдебен акт в писмена форма с необходимите основания, подписи на съдия и други определени по закон изисквания, е основания всяко следващо действие по това производство да се счита за нищожно.

Тя поставя и друг въпрос - защо длъжникът се натоварва с повече разходи, като изпълнението се оставя на частен съдебен изпълнител, докато при държавния изпълнител има значително по-ниски такси. Причина за подобна практика е липса на случайно разпределение на делата при принудителното изпълнение, смята още адвокатката.

Гражданско движение "Покана за доброволно изпълнение", което стои зад двете инициативи, е отправило искане и до президента Румен Радев, с което настояват той да вземе отношение по въпроса и да изиска от правителството да предприеме мерки за пресичане на порочната практика, "тъй като Висшият съдебен съвет, главният съдебен инспектор, Камарата на ЧСИ, главният прокурор и Инспекторатът към Министерството на правосъдието не вземат отношение към отправените до тях жалби". 

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1000

7

amarkov

23.02 2018 в 18:11

Еди от основните въпроси но проверката трябва да бъде принудителното производство на длъжници от Топлоснабдителните организации, които с прилагане на незаконната "доставка" в абонатната станция" са извадили топлоснабдяването извън законите на страната, при което: произвежданата топлинна енергия не притежава качеството стока; количеството на доставяната в абонатната станция топлина се определя от вещ - сградната инсталация; отнето е правото на гражданите да купуват топлинната енергия; чрез прилагане на незаконната "доставка" монополиста си е присвоил правото да произвежда задължения на гражданите без тяхно знание и съгласие, неограничени по размер и за неопределн срок, за които задължения ги осъжда, без да представя доказателства, че претендираните количества притежават качеството "стока". Съдът освобождава монополиста от задължението да защити претенцията си с относими към продажбата доказателства.

-1531

6

Halo

24.02 2017 в 19:12

Хахахахахаххаааа, просто питайте омбудСРАМА за нЕкои текстове, които когато беше "народен представител" подведе депутатите да гласуват!

4009

5

случайно прочетох

23.02 2017 в 16:48

Крайно време е да се приключи с тези своеволия, а също и с разните фирми за бързи кредити и шантавите им реклами.

3464

3

Hihi1981

23.02 2017 в 09:00

Добре е,че други се грижат за нашите проблеми!? Докога???