КС обяви 10-те критерия за баланс между свободата на словото и личните данни за противоконституционни (допълнена)

Последна промяна на 15 ноември 2019 в 15:11 1386 0

10-те критерия за преценка дали журналистите са спазили баланса между правото на информация и изискванията за защита на личните данни са противоконституционни. Конституционният съд е постановил, че разпоредбата от Закона за защита на личните данни, която ги въвежда, е противоконституционна, пише правният портал lex.bg.

Решението е взето с 8 на 4 гласа. На особено мнение са били Павлина Панова, Красимир Влахов, Гроздан Илиев и Анастас Анастасов.

Критериите

Обявеният за противоконституционен текст гласи:

Чл. 25з. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот.

(2) При разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който лични данни, събрани за целите по ал. 1, стават достъпни, балансът между свободата на изразяване и правото на информация и правото на защита на личните данни се преценява въз основа на следните критерии, доколкото са относими:

1. естеството на личните данни;

2. влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро име;

3. обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора;

4. характера и естеството на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;

5. значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес;

6. отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност или чиито действия имат влияние върху обществото;

7. отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот;

8. целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;

9. съответствието на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1, с основните права на гражданите;

10. други обстоятелства, относими към конкретния случай.

Президентът Румен Радев наложи вето върху закона, а разпоредбата беше атакувана от депутати от БСП, според които критериите са „абстрактни, неясни, обтекаеми и субективни“. Това създава сериозен риск за произволни тълкувания и ще доведе до затрудняване на свободата на словото - смятат те и допълват, че прекалено казуистичното изброяване на въпросните критерии ще доведе до цензура. Според депутатите тази разпоредба погазва изискването за предсказуемост на действията на администрацията – в случая на Комисията за защита на личните данни, като ѝ дава прекалено широка, дори произволна, преценка при тълкуването на въпросните критерии. Депутатите изтъкват още, че с атакувания от тях чл. 25з, ал. 2 от ЗЗЛД се дава и превес на защитата на личните данни над правото на информация.

Мотивите на КС са, че разпоредбата въвежда неясни критерии. „Изискването за априорно прилагане на въведените с чл.25з, ал.2 ЗЗЛД (в общо правило) неясни критерии води до автоцензура и така се явява непропорционално навлизане в еднакво бранените от конституцията, наред с неприкосновеността на индивида (чл.32, ал.1 от Основния закон), право на свобода на изразяване и право на информация (чл.39 и чл.41 от основния закон). Като нарушава мярата, продиктувана от належащата нужда да бъде защитена неприкосновеността на личните данни, законодателната ограничителна мярка в крайна сметка препятства постигането на целите на журналистическата дейност и функцията на средствата за масова информация в едно демократично общество“, заявява мнозинството от конституционните съдии.

Критериите бяха част от големите изменения в ЗЗЛД, които бяха направени след влизането в сила на Общия регламент за защита на данните (GDPR) миналата година. Те бяха отговорът на законодателя на опасенията за цензура, които изказаха много журналисти и фоторепортери и бяха изведени от практиката на Европейския съд по правата на човека.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !