Кога е грешка 'лекарската грешка'?

Последна промяна на 14 януари 2020 в 17:01 1015 0

Снимка OFFNews

„Мозъкът прави 8 основни грешки дневно, които може и да не допусне“, казва акад. проф. д-р Владимир Овчаров, цитирайки изследване за лекарските грешки. Именитият медик беше лектор на семинар, организиран от Софийската лекарска колегия на БЛС и Факултета по обществено здраве при МУ-София, посветен на лекарската грешка. Според акад. Овчаров коректният израз е „медицинска грешка“. Специалистът я определя като предотвратим негативен ефект, който включва неправилна или невъзможна диагноза или лечение, увреждане, неправилно поведение, инфекция и др. Той посочва и източниците на медицински грешки: човешки фактор, ниво на знание, проблеми в системата, недобросъвестност или комбинация от споменатите източници.

Как се доказва лекарска грешка, какви механизми трябва да бъдат създадени, за да бъде справедливо отсъждана, коментираме с Иван Сотиров, адвокат на Софийската лекарска колегия (СЛК), и с нейния председател д-р Асен Меджидиев.

Адв. Сотиров, кое е най-приемливото определение за лекарска грешка? Чухме различни интерпретации от лекторите на семинара.

Немарливост, пропуск, небрежност, лекомислие, подвеждане, самонадеяност, липса на квалификация. Всичко това го сложете в една подредена система – изследвания, прием и т.н. Едно е да е грешно подредена системата или бавно да функционира, друго е, когато се работи в нея с тези думички, които преди малко Ви казах.

Как се доказва лекарска грешка?

С медицинска експертиза. Срещу една „бяла престилка“ в съда застават няколко „бели престилки“ и не прощават. Нямате идея до какви спорове се е стигало! Защото диагностиката е преценка по целесъобразност. Тя е пречупена през призмата на доктора и така е оценявана. В този смисъл медицинските експертизи според мен не защитават лекаря. Колегите му не го бранят в съда.

Искате да кажете, че изразът „гарван гарвану око не вади“ не работи?

За мен не работи. Не че правя специални опити да защитавам съсловието. Аз лично смятам, че специалността „Правно регулиране на системата на здравеопазването“ във Факултета по обществено здраве на МУ е изключително важна. Тя ще даде възможност не да плашим лекарите, а да научат що е непозволено увреждане, що е немарливост, административно нарушение, престъпление.

Споменахте за правила за добра медицинска практика по време на презентацията си. Това ще улесни ли преценката дали има лекарска грешка в даден случай?

Правилата за добра медицинска практика могат да дадат механизма, по който се лекува дадено заболяване. Когато в тези правила е написано какви са основните стъпки и ги изпълниш, ти си защитен, защото е разписано, че така се лекува даден вид заболяване. Когато нещо си прескочил – си виновен.

Медицината обаче не е математика…

Съзнавам го. Медицината е и наука, и изкуство. Така пише и в Кодекса за професионална етика на лекарите в България. Така са сложени нещата по света. Не си мислете, че и мен не са ме кълнали и родители, и медии, когато съм заставал на една или друга позиция в съдебната зала.

Милостив ли е българският съд към лекарите?

Не. Само една последна присъда ще Ви спомена – 2 г. лишаване от права, 200 хиляди лв. кръвнина, по 100 хиляди лв. на всеки родител и блокиране на имуществото на лекаря, за да могат да се вземат парите. Въобще няма такова нещо като милост. Казвам го от наблюденията в собствената си практика. Не знам защо се случва. Може би, защото още нямаме закон за експертизата, за вещите лица.

Това чисто правни пропуски ли са?

Те попълват системата. Когато имаме правила за добра медицинска практика, когато имаме една упълномощена комисия, която първо разглежда случаите и те минават през тоя филтър, тогава да се ходи в прокуратурата.

Не Ви ли се струва, че понякога се действа по-скоро заради обществения натиск, отколкото поради обективни причини?

Много е зле, когато улицата диктува правосъдието. Но в правомощията на прокуратурата е да извършва проверки, да обвинява, да снема обвинения, да ги преквалифицира. Така е устроен нашият съдебен модел, в който тя поддържа държавното обвинение.

Какви дела за лекарски грешки преобладават?

Смърт, тежки телесни повреди, включително и случая с това 3-годишно детенце, заради който се изсипаха толкова много неща и изведнъж, след като двама доктори подадоха оставка, се оказа, че няма отделение за спешен прием. Това е неподреденост на системата, непълнота на нивото на компетентност.

Най-абсурдното обвинение към лекар или решение на съда?

Едно от най-абсурдните обвинения, които съм чувал, е например „защо не използва еди-кой си апарат, който не работи“. Апаратът стои там за украшение и обвинението е, че не е бил използван. А той е повреден. И въпреки това въпросът е „Защо не си го използвал?“. Много са интересни някои извадки от експертизи и решения на съдилища.

През лятото на 2013 г. ме извика една зам.-окръжна прокурорка и ми каза: „Елате да Ви покажа две присъди на лекари, осъдени, че са нарушили правилата за медицинска практика“. Аз казвам: „Такива правила няма!“ Тя отговаря: „Елате да ги видите.“

Общите правила ги утвърдиха през септември 2013 г., а присъдите бяха издадени през лятото на същата година. Дотогава вече имаше осъдени лекари за нещо, което не съществува като правна норма. Това са ужасни парадокси. Затова смятам, че трябва да се изисква правна грамотност от лекарите. Защото те са задължени до гроб да се образоват, ако работят. Затова смятам, че тази специалност „Правно регулиране на здравеопазването“ е много необходима. Не само здравнияt мениджмънт.

Ние издадохме Закона за съсловните организации в една книжка, Устава на БЛС, Устава на СЛК, Кодекса за професионална етика на лекарите в България. Опитах се да обобщя някои решения от практиката на съда. Понякога лекарите ги упрекват за това, че пускат някакъв амбулаторен лист, слагат някаква работна хипотеза и ги питат: „Защо ходиш да разпечатваш, човекът умира на леглото, ти си тръгнал да разпечатваш“, а до пациента стои друг лекар или сестра. Натоварихме лекарите с административна работа, да не си гледат медицината. Трябва да има регистър на делата, регистър на лекарските грешки, на административните нарушения или на делата – граждански, наказателни, административни.

Един регистър на лекарските грешки с какво би бил полезен?

Той е полезен, на първо четене, между болниците. Примерно в случая с това тригодишно момченце, бог да го прости – отиват в Педиатрията, няма нищо тревожно. После родителите усещат, че нещата се влошават, отиват в болница „Лозенец“, връщат ги, отново отиват в Педиатрията, развива се светкавично тежка пневмония. И оттам системата го завежда да почине в „Пирогов“. Нали можете да си представите какво става при тях – като медици, като родители, като лекари, които са приели детето половин час преди да си отиде. Когато тия лекарски грешки се систематизират, когато непуснатите своевременно изследвания се знаят, неразчетени като хората… ще е ясно кой точно е сгрешил. Аз смятам, че педиатрията е една от най-сложните специалности.

Всъщност това имах предвид, когато Ви попитах лекари от кои специалности най-често биват обвинявани?

Хирурзи и педиатри, за съжаление.

Имал ли сте случай, в който сте си казал – този лекар си е за наказание?

Като нападки лекар срещу лекар, като обиди, като публично опровергаване на диагноза съм имал такива случаи с медици, но специално за диагноза и лечение - не.

Д-р Меджидиев, има ли съсловната организация механизми, с които да защити несправедливо обвинен лекар?

Борим се, имаме Етична комисия. Към СЛК създадохме пиар структура с добра юридическа помощ. Обсъждаме дори да сключим договор с престижни юридически кантори. Ние като лекари не сме компетентни юридически и не сме опитни в медийните си изяви. Понякога грешим в изказа си, което после се използва срещу нас. Това, за което се бори СЛК, е създаването на добра пиар структура и навременна юридическа помощ. В момента, в който има проблем, да подсигурим човек, който да отиде. Молбата ми към медиите е и друга – повече да търсят управата на Лекарския съюз, когато трябва някой да се изказва по повод на събитие, защото ние ще подадем експерт, а не кой да е, да прави анализи.

Нали знаете каква е обществената нагласа – "те ще защитят човека си, дори да е виновен"?

Имам предвид, че се канят лекари, които не са експерти по даден случай. Трябва да се търси лекар от конкретната област, който е компетентен. Ако е "Детски болести" – да търсим педиатър, ако е за "Неврохирургия" – да търсим неврохирург. Не да застане коремен хирург да говори за педиатрия.

Има ли слаби моменти в доказването на една лекарска грешка според Вас?

Това е на чисто експертно ниво. Няма слаби моменти, не можем да кажем, че правото ни е зле. Използват се вещи лица, използват се експерти от съда и прокуратурата, аз самият съм вещо лице и мога да кажа, че имаме много добри специалисти по медицинско право. По-скоро слабите моменти са на етапа на досъдебното производство, при изявите на еди-кой си, който излиза и казва „този е убиец, не го слушайте“. Оклеветяването на прима виста е голям проблем.

Правилата за добра клинична практика как помагат?

Те регламентират действието. Колегата отива и казва – „ето, аз съм спазил абсолютно всичко – на тази минута съм предприел необходимото, на тази минута е събран екипът, след 10 минути човекът е вкаран в операционна.“ Защото иначе всеки интерпретира по собствен начин.

Цитирахте опита на колегите си във Франция, какво искате да „дръпнете“ от този опит? Споменахте, че там лекарският съюз има правомощия да отнема лекарски права и да налага санкции. Казахте, че колегията може по-навреме и адекватно да установи недобрата медицинска практика.

Според мен не трябва да се залага какво трябва да правим, защото можем да пропуснем нещо в алгоритъма, а да се заложи какво не трябва да правим, тогава е по-лесно. Защото всеки случай е индивидуален и понякога алгоритъмът може да се интерпретира. Медицината е творчество, не е занаят.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !