Повече от половината български лекари са над 55 г.

На всеки се падат средно по 234 души население, с 40 по-малко от преди 10 години

Последна промяна на 15 юни 2018 в 12:48 1744 0

Снимка pixabay.com

Повече от половината български лекари са на или над 55 години. От общо 30 078-те медици у нас най-голям е делът на групата между 55 и 64 години - 10 387 (34.5%). На и над 65 години са 4 865, или 16.2%. Младите практикуващи лекари (до 35 г.), са 3 757, или 12.5%, показват показват публикуваните днес данни на Националния статистически институт (НСИ).

Медицинските сестри са 30 955. 20 089 от тях работят в болници и центрове със стационар. Акушерките са 3 207.

Най-много лекари работят като общопрактикуващи - 4 531 души, или 15.1% от всички лекари в страната. На второ място е специалността "Анестезиология и интензивно лечение" - 1 605 (5.3%). Трети по брой са хирурзите - 1 495 (5.0%), следват педиатрите - 1 475 (4.9%). Топ 5 завършва с "Акушерство и гинекология" - 1 447 (4.8%).

Един лекар обслужва средно по 234 души население. Медиците ни са били по-натоварени преди 10 г., когато на един са се падали по 274 души. Най-благоприятно е съотношението в град Пловдив - един лекар на 121 души население. В столицата те са 196 души.

Най-висока е осигуреността с лекари в Плевен (59.7 на 10 000 души от населението), Пловдив (51.4), София (столица) (51.0), Варна (49.8) и Стара Загора (43.4). Най-ниска е тя в областите Кърджали (26.4 на 10 000 души), Добрич (27.2) и Перник (27.3).

При общопрактикуващите лекари средната осигуреност за страната е 6.4 на 10 хил. души. Отново най-висок е показателят за област Плевен (8.9 на 10 000). Следват Видин (8.6), Монтана (8.2), Добрич (7.6) и Ловеч (7.5). Най-ниска е осигуреността в областите Кърджали (4.0), Разград (4.7) и Търговище (4.9).

При зъболекарите осигуреността в страната е 11.9 на 10 000 души, а най-висок е показателят за областите Пловдив (18.4 на 10 000 души), София (столица) (16.8), Перник (13.6) и Варна (13.5). Най-ниска тя в областите Търговище (6.0), Силистра (7.0), Сливен и Разград (по 7.1).

Жените лекари преобладават. Те са 16 674 или 55.4%.

17 052 от лекарите и 44 от 8 355-те зъболекари работят в болници или центрове със стационар. Трудови договори със заведения за извънболнична помощ имат 10 849 лекари и 7 927 зъболекари. Тук се включват и работещите в индивидуални и групови практики с договори със Здравната каса. 899 от зъболекарите отказват да работят нея. Договор с НЗОК имат 7 456.

В други лечебни заведения, включително в детски ясли и училища, работят 2 177 лекари и 384 зъболекари.

Към 31 декември 2017 г. в страната функционират 346 заведения за болнична помощ (болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове) с 52 744 легла. 322 са болници с 50 519 легла. Заведенията за извънболнична помощ са 2 043 с 1 263 легла, а другите лечебни и здравни заведения - 144 с 2 179 легла.

Многопрофилните болници са 184 с 37 051 легла. В 57.1% от тях е съсредоточен 73.3% от легловия фонд на всички болници в страната. Най-голям е делът на многопрофилните болници, които към края на годината разполагат с от 100 до 299 легла - 42.9%. До 99 легла има в 37.0% от многопрофилните болници. С над 500 легла са 7.6% от този вид лечебни заведения.

Специализираните болници са 138 с 13 468 легла. Разпределението им по видове е следното:

 за активно лечение - 77 с 4 492 легла;

 за продължително лечение - 1 със 145 легла;

 за продължително лечение и рехабилитация - 17 с 1 995 легла;

 за рехабилитация - 31 с 4 611 легла;

 държавни психиатрични болници - 12 с 2 225 легла.

Към заведенията за болнична помощ се отнасят и центровете със стационар (бивши диспансери), които при регистрацията си като основна дейност са посочили „болнична“. В края на 2017 г. те са:

 центрове за кожно-венерически заболявания - 5 заведения с 50 легла;

 комплексни онкологични центрове - 7 с 1 153 легла;

 центрове за психично здраве - 12 с 1 022 легла

Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2017 г. е 748.1 на 100 000 души от населението. Най-високи са стойностите в областите Пловдив (970.7 на 100 000 души), Смолян (955.4) и Плевен (900.5), а най-ниски - в областите Ямбол (361.1) и Видин (385.4).

Заведенията за извънболнична помощ са 2 043 с 1 263 легла за краткосрочно наблюдение и престой и в сравнение с 2016 г. нараства както броят, така и легловият им фонд - съответно с 0.7 и 8.6%.

Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология. В края на 2017 г. те са 144 с 2 179 легла. Най-много са хосписите - 47 с 1 143 легла. 

banner 545x