''Среден'' е оценката, която българите дават на здравната система у нас

Над 60% е доверието в здравните специалисти

Последна промяна на 29 октомври 2019 в 13:50 846 0

"Среден 3" е оценката, която са дали участници в социологическо проучване за обществените нагласи към здравната система, осъществено от Социологическа агенция "Тренд".

Резултатите от него, бяха оповестени по време на Първата национална конференция "Заедно за повече здраве", инициирана от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България, Български лекарски съюз и Български фармацевтичен съюз.

Приблизително 70% от запитаните над 1000 респонденти смятат, че посоката, в която се развива българската здравна система, е негативна. Според 46 % от запитаните ниското качество на лечението у нас е основен проблем. 43% посочват, че водещ проблем е високото доплащане за медицински услуги. Като причина за това състояние 43% от участниците в анкетата са посочили липсата на контрол в системата. 

В противоречие със споменатите по-горе данни обаче са резултатите от отговорите на въпроси, свързани с личните впечатления на хората при досега им със системата. Данните сочат, че 40% са доволни от качеството на здравната услуга, която им е била предоставена, доверието в специалистите остава високо - за лекарите процентът е 63%, за фармацевтите - 73%, за специалистите по здравни грижи - 65%.

На въпрос дали лично са били принудени да доплащат за медицинска помощ 42% от анкетираните отговарят отрицателно, а 50% - утвърдително. Най-често доплащането е свързано с диагностика на заболяването и изследвания.

Над 80% от участниците в проучването смятат, че държавата трябва да отделя повече пари за здравеопазване, а 96% са съгласни с твърдението, че средствата трябва да се харчат по-ефективно. Според една трета от запитаните повече пари трябва да се отделят за подобряване на условията в болниците, други 37% са категорични, че държавата трябва да поеме изплащането на повече лекарства.

Данните от проучването бяха коментирани от участниците във форума. По думите на вицепремиера Томислав Дончев у нас има нужда от обществен дебат за разумно инвестиране в системата на здравеопазването. Той постави акцент върху нуждата от подобряване на имиджа на работещите в здравеопазването.

Заместник-министър д-р Бойко Пенков постави акцент върху програмите за профилактика, ранна диагностика и лечение на социалнозначимите заболявания. По думите му именно програмите за лечение на рак на гърдата са спомогнали за отпадането на заболяването от водещите по смъртност болести у нас.

Д-р Пенков изтъкна и доброто функциониране на програма "Майчино и детско здравеопазване", обновяването на центровете за Спешна помощ и разширяването на достъпа до иновативни терапии. 

„Иновациите в здравеопазването са инвестиция в здравето и благосъстоянието на нацията - основни стълбове на икономиката на България“, заяви Деян Денев, изпълнителен директор на ARPharM. Като пример за ползата от приложението на съвременни терапии той даде лечението на хепатит С, диабет, остеопороза, СПИН, човешки папиломен вирус, рак на гърдата, ротавирусен гастроентерит, шизофрения.

„Благодарение на иновациите в медицината се постига не само увеличена продължителност на живота на пациентите и подобряването качеството им на живот, но също и икономическа полза, каквато е приносът към брутния вътрешен продукт“, отбеляза той. Денев акцентира върху проблема, че България е страната с най-рязък спад в съотношението между застаряващо и население в трудоспособна възраст. Според него до 2050 г. трудовите ресурси в страната ще намалеят с 40%, а трудовите резерви ще бъдат на 60+ години. „За да постигнем активно стареене, ни е необходима превенция на здравето, по-добра диагностика, по-добър контрол и лечение на заболяванията“, допълни той.

„Трябва да прекъснем рязко тенденцията за увеличение на средствата, които се инвестират предимно в медицинска дейности, като ги пренасочим към повишаване цените на клиничните пътеки и заплащане на труда на здравните специалисти. След 10-15 г. не само ще сме по-възрастни като нация, но ще трябва и да се лекуваме сами. Отбелязваме напредък в увеличаване на продължителността на живота и повишаване на качеството на живот на хората, но все още за пациентите продължават да се грижат специалисти, които не са добре платени“, отбеляза д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз.

Според него могат да бъдат набелязани доста мерки за решаване на проблема - увеличаване на цените на клиничните пътеки при недофинансираните и непривлекателни специалности, заплащане на специализациите за непривлекателните региони и специалности – при ясно регламентирани условия, подобряване и модернизиране на болничната инфраструктура, максимално използване на възможностите на частните инвестиции и др.

Проф. Илко Гетов, председател на Българския фармацевтичен съюз, отбеляза предизвикателствата пред здравните системи в Европа: демографско застаряване и намаляване на броя на населението в активна възраст, повишена заболяемост на населението в областта на хроничните незаразни заболявания, нарастване на потребностите на населението към предоставяните здравни услуги, повишено търсене на висококачествени медицински и здравни услуги.

Според него във фармацевтичния сектор в България през последните години се наблюдава стабилност - броят на аптеките, сключили договор с НЗОК, нараства, а пациентите получават все повече лекарства, заплащани от НЗОК. Същевременно броят на аптеките у нас възлиза на 3870, но се наблюдава концентрация в икономически атрактивни райони и големи областни градове. „Броят на магистър-фармацевтите в една аптека е средно 1,6 срещу 2,3 за страните от ЕС, като България се нарежда по този показател само преди Кипър и Гърция.

Причината е прекомерният брой на аптеките в България – над 2 пъти по-голям от средните показатели за ЕС. Една българска аптека обслужва средно 1900 души, докато средният показател за европейските страни е 3900 души“, каза още проф. Гетов.

Аркади Шарков от ЕКИП (Експертен клуб за икономика и политика) изтъкна, че е важно да бъдат използвани следните принципи: оптимизация на публичния бюджет в здравеопазването и прилагане на ключови реформи с цел подобряване на достъпа на пациентите и намаляване на фискалната тежест, фискална дисциплина – условия за устойчиво развитие на сектора чрез запазване на нивата на данъчна и осигурителна тежест, премахване или намаляване на регулациите, които ограничават свободата на пазарните субекти с цел повишаване на конкуренцията и подобряване на качеството на здравната услуги.

Според него е необходимо целево отделяне от бюджета, което да гарантира приоритетите на държавата в здравеопазването, като предпазва от това финансите да бъдат преразпределени по други пера. Един от възможните варианти според Шарков е използването на вредните навици с цел подобряване финансирането за превенция и лечение на заболяванията, свързани с тези навици, каквито са например употребата на алкохол и тютюневи изделия.


Участниците в националната конференция „Заедно за повече здраве“ предложиха и проект на меморандум за сътрудничество, който включва предприемане на съвместни действия по отношение на: овладяването на неблагоприятните демографски процеси в България; подкрепа и разгласа на политиките на държавата, които предвиждат инвестиции в по-високо качество на живот; сътрудничество при разработването на национални стратегии за разширяване на достъпа до медицинска помощ, щадящи и съвременни терапии; увеличаване на здравната култура на населението и насърчаване на търсенето на превантивни медицински услуги.