Аксел Лунд Свиндал: Още не съм осъзнал колко ще ми липсват ските

Последна промяна на 07 юли 2019 в 19:36 1727 0

От следващия сезон на зимните спортове ще липсва една голяма фигура – майсторът на скоростните дисциплини Аксел Лунд Свиндал. На 36-годишна възраст олимпийският и петкратен световен шампион прекрати кариерата си, за която самият той говори в интервю, излъчено в предаването „Код Спорт“ по ТВ+.

В горещите летни месеци всеки мечтае за прохладата на планината, а скиорите изпитват носталгия по заснежените склонове и с нетърпение очакват зимния сезон. Магията на планината, голямата височина, синьото небе и приказната природа са запалили много хора по зимните спортове. Един от тях е Алекс Лунд Свиндал – специалистът по спускане, супергигантски и гигантски слалом. Това е човек, който се чувства най-добре в снега със ски на краката, търсейки най-добрата траектория по наклона.

Изминалият сезон бе последен в кариерата на 36-годишния норвежки състезател. След отказването му от спорта белият керван губи една от най-силните си фигури. Свиндал слиза от зимната сцена с богата визитка от успехи, която му носи слава на най-добрия норвежки алпиец за всички времена. Неговият сънародник Киетил Андре Аамод има повече отличия от олимпиади, но Свиндал го превъзхожда по победи в състезанията за Световната купа.

Олимпийски шампион в супергигантския слалом от игрите във Ванкувър през 2010 г. и в спускането в Пьонгчанг през 2018 г. и носител на още два олимпийски медала – един сребърен и един бронзов – това са най-сериозните успехи на Свиндал на олимпийската сцена. Освен това той е петкратен световен шампион и двукратен носител на Световната купа. Норвежецът е първият алпиец при мъжете, който успява да спечели титли от четири поредни световни първенства. Зад гърба си Свиндал има 386 старта за Световната купа в 17 сезона, в които е спечелил 36 победи и е финиширал 80 пъти в челната тройка.

Не всичко в кариерата на норвежеца преминава гладко. През 2007 г. той претърпява жестоко падане на спускането в Бийвър Крийк, когато губи равновесие във въздуха и се приземява по гръб. В този момент изглежда невъзможно някога отново да се състезава, защото има 11-сантиметрово разкъсване в бедрото, изпотрошени зъби, счупени ребра, счупени лицеви кости и разкъсвания на червата.

Друг кошмарен момент за Свиндал е спускането на страховитата писта „Щрайф“ през 2016 г. Но и тогава нараняванията не пречупват коравия дух на викинг у него, нито склонността да гледа с леки очи на изпитанията. Носят се легенди, как часове след падането, в болницата, той играел на играта „камък-ножица-хартия“ с друг контузен от състезанието скиор, за да определят кой ще се оперира първи.

Такъв е Свиндал – рядка птица, с чувство за хумор и склонност към авантюри и спускания не само по обработената писта, но и в дълбокия сняг. В последното си състезание в кариерата – спускането в Оре през февруари, Свиндал завърши втори, изоставайки само с две стотни от секундата от своя сънародник Киетил Янсруд. Забележителен край на една забележителна кариера.

- Как се чувствате като спортист, който вече е прекратил състезателната си кариера?
- Не мога да кажа, че изпитвам нещо много различно. Все едно сезонът току-що е приключил и няма повече състезания. Съвсем нормален край на един сезон. Не мисля много върху въпроса, че през следващата зима няма да се състезавам. Не знам дали това е добър или лош знак. Иска ми се да вярвам, че е добър знак и че съм взел правилното решение. Нямам желание да премислям отново и отново дали сега е бил моментът да се откажа от спорта.

- Какво ще ви липсва най-много оттук нататък, след като вече няма да бъдете професионален състезател по ски?
- Точно това ще ми липсва най-много. Мога да говоря с часове по тази тема. Ски състезанията са нещо изключително и винаги са били важна част от моя живот. Знам, че няма къде другаде да изпитам същото усещане. Ските са моят свят. Там са някои от най-добрите ми приятели. Там можеш да се състезаваш срещу други спортисти и други нации, за да спечелиш големи титли.

Това е страхотно. Има уникална динамика, защото се бориш за стотни от секундата пред очите на всички зрители. Не мисля, че в живота ми оттук нататък ще мога да правя нещо подобно. Сигурно ми предстоят много интересни неща, но чувството няма да е същото – да стигаш до границата на възможностите си и да си заобиколен от близки приятели, които същевременно са твои конкуренти за победите. Това е един свят, който няма аналог. Ще ми липсва и знам, че ще го търся, но едва ли ще го намеря отново.

- Вашите падания в Бийвър Крийк и Кицбюел са легендарни. Как успяхте да ги преодолеете?
- Инцидентът в Бийвър Крийк беше по-тежък. Казвам ви го от първо лице, тъй като го преживях много трудно. Не можех да правя почти нищо след това. Беше ми трудно дори да се храня. След това падане отслабнах драстично. Мисля, че загубих 18 килограма за 10 дни. Сценарият беше направо ужасен. Залепен си за болничното легло и не можеш да помръднеш.

Инцидентът в Кицбюел беше по-различен, но много по-сложен от гледна точка на завръщането ми в състезанията. След като се възстанових всичко на пръв поглед ми беше наред с изключение на това, че едното ми коляно просто не искаше да кара ски. Звучи иронично, но сякаш това коляно искаше да прави всичко друго, но не и да се качва на ски. Сякаш ме бойкотираше. А именно моят спорт – спускането, създаваше най-голям стрес и най-голямо натоварване именно в тази точка от тялото ми – контузеното коляно. За спускачите това е най-тежката травма.

- Как се подготвяхте и как се мотивирахте преди участие в голямо състезание?
- Ако ситуацията е такава, че не се чувствам мотивиран докрай, тогава питах треньора кой води в състезанието. След като научавах името, се фокусирах върху този състезател и се надъхвах здраво. Казвах си: „Ето, сега ще му сритам задника!“ Понякога има нужда от такава искра, която да те запали. Друг път нямаш нужда от информация какво се случва на пистата, а просто трябва да се отпуснеш и да се концентрираш. В такива случаи се фокусирах върху себе си, дишах със стомаха и установявах пълен контрол върху нервите си. Може да се каже, че това е моят ритуал. Да се вглъбя в себе си, да се концентрирам и да намеря най-доброто решение за дадената ситуация.

- Можете ли да кажете, че сте в добри отношения с всичките си съперници?
- Мога да кажа, че съм играл честно и съм се отнасял с уважение към всички. Наистина няма нито един скиор сред моите съперници, с който да имам проблем. С всеки от тях мога да изляза и да вечерям.

- Има ли неща, за които съжалявате?
- Не, няма нищо, за което да съжалявам. Доволен съм от всичко, в което съм участвал до този момент. Може да звучи така, сякаш не ми пука, защото всички знаем, че нещата никога не са съвършени. Но ако си щастлив само от тези неща, които са перфектни, тогава аз питам – кое е 100 процента перфектно в живота? Ако е на 99 процента, не трябва ли да си щастлив? Аз мисля, че трябва. Винаги има неща, които биха могли да бъдат малко по-добри, но това трябва да е урок. Да го запомниш и следващият път да не се обръщаш назад и да си казваш:„Трябваше да направя това по този начин, а не по онзи.“ Всичко минало вече е история, която ни е за поука.

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !